Страданието, когато дойде време за напускане, може да бъде наистина разрушително. Много хора могат да изпаднат в депресия: за тях преодоляването на края на една връзка се превръща в истински кошмар. По същия начин другите успяват за кратко време да проследят стъпките си и да продължат живота си с правилната упоритост. Ето защо е необходимо да се разберат причините, поради които някои остават в капан в миналото, докато други успяват да намерят изхода с относителна простота.
Любовта в мозъка се свързва с един вид пристрастяване. Когато двама души се влюбят, възниква усещане за душевно благополучие. Поредица от неврохимични вещества като адреналин, допамин и серотонин поемат. И ако връзката с партньора ви е много дълбока, окситоцинът също влиза в игра. Тези химикали имат способността да накарат хората да се чувстват силно мотивирани.
Влюбеният човек също може да остане и да говори цяла нощ със своята сродна душа. Всъщност любовта е отговорна за действия, които човек никога не би могъл да си представи за друго човешко същество. Въпреки това, колкото повече любовната връзка започва да се стабилизира, толкова повече химикалите правят същото. Защо тогава пускането да включва толкова страдания? Точно когато се получи руптура, мозъкът усеща силните чувства, които е почувствал в началото. Това се случва, защото без любовта, с която сте свикнали в ежедневието, центърът за възнаграждение на мозъка отива на косъм и продължава да пуска неврохимикали като решение, за да се почувствате отново мотивирани.
От друга страна, без партньор няма награда. В резултат човек се чувства тъжен и депресиран. От невробиологична гледна точка все още не е ясно как някои индивиди преодоляват счупване с изключителна простота, докато други остават зависими. Начинът, по който се привързваме към човек, несъмнено играе основна роля. Понякога трябва да сте реалистични, за да разпознаете дали вашият партньор наистина е правилният човек, защото трябва да сте наясно, че винаги можете да се срещнете с някой по-добър през живота си. В някои случаи по-добре сам, отколкото лошо придружен: достатъчно е да знаем как да го признаем.