Любовната история между Пабло Неруда и Матилде Урутия
Любовта е дълбоко, ефирно и ирационално чувство, което няма правила или по-скоро следва свои собствени правила, които често са трудни за разбиране и прилагане. Не е необичайно двама души да се срещнат за първи път и с прост поглед да изглеждат като души, предназначени да живеят заедно завинаги.
Независимо дали става въпрос за обикновена химия или за съдба, ние сме сигурни, че човекът срещу нас е този, който ще ни придружава завинаги в живота ни.Пабло Неруда сигурно си е помислил това, когато за първи път е срещнал погледа на Матилде Урутия. Една любов, която внезапно избухна, но която успя да изчака, расте и бавно укрепва, превръщайки се в нещо дълбоко, както се вижда от стихотворението „Ако ме забравиш“, едно от най-красивите и искрени, направени от Нобеловата награда за литература.
Първата среща с Матилде
Пабло Неруда беше на 42 години, когато срещна за първи път Матилде Урутрия, 8 години по-млада от него, в горския парк на Сантяго де Чили. Беше 1946 г., по това време Пабло беше свързан с Делия дел Карил Аржентински художник, двадесет години по-възрастен от него, с когото живее след края на любовта си към първата му съпруга Марика Антониета Хагенаар Фогелзанг.
Матилде е еманципирана жена, тя е чилийска певица и писателка, но преди всичко тя е независим дух. След първите погледи, посяли семето на една трайна любов, двамата се виждат отново чак през 1949 г.! Отчасти случайно или отчасти от ръката на съдбата, Пабло и Матилде се срещнаха в Мексико Сити, където Неруда излежаваше своето изгнание, защото беше активист от Комунистическата партия на Чили.От този момент любовта, разцъфтяла в горския парк на Сантяго, но останала задрямала, изплува с цялата си разрушителна сила, те стават неразделни и ще бъдат до смъртта на поета през 1973 г.
Дълбочината на чувствата на Неруда
Активен в социалния и политически живот, стиховете на Неруда са запомнени преди всичко с неговите изпълнени с любов стихове, посветени на жените в живота му. Матилде е една от неговите музи, сборникът „I versi del Capitano“, публикуван през 1952 г., е посветен на нея, но преди всичко стихотворението „Ако ме забравиш“, написано по време на изгнанието му в Капри. Публикувани анонимно, за да не наранят Делия дел Карил, с която любовта приключи, тези стихове подчертават колко силни са чувствата на поета към жената и неслучайно са изписани на хартия точно на остров Кампания. Всъщност именно в Капри Неруда преживява най-интензивните моменти от връзката си с Матилде Урутия.
В това стихотворение той разглежда важна тема, тази за страха да не бъде изоставен, осъзнаването, че неговата и тази на жената са две души, предопределени да бъдат заедно и че тяхната любов никога няма да изчезне. Всъщност Неруда се страхува да не загуби любимата си, но въпреки този страх той също би уважил избора да бъде изоставен. Всички тези теми са разгледани от чилийския поет с голяма деликатност и с помощта на неговите безпогрешни метафори, които подчертават още повече колко много душата му гори от любов към жената, която Неруда нежно наричаше Часкона заради често разрошената й червена коса. Невъзможно е да не се увлечете от трогателните стихове на „Se tu mi dimentichi”:
Искам да знаеш нещо. Знаеш ли как е това: погледна ли кристалната луна, червения клон на бавната есен на прозореца си, докосна ли неосезаемата пепел край огъня или набръчканото дърво, всичко ме води към теб, сякаш какво съществува, аромати, светлина, метали, бяха малки кораби, отиващи към вашите острови, които ме очакват.
Е, ако малко по малко спреш да ме обичаш, малко по малко и аз ще спра да те обичам. Ако внезапно ме забравиш, не ме търси, защото аз вече съм те забравил.
Ако смяташ вятъра от знамена, който минава през живота ми за дълъг и луд и решиш да ме оставиш на брега на сърцето, в което съм вкоренен, помислете, че в онзи ден, в този час, ще вдигна ръцете си и корените ми ще излязат, за да потърся друга земя. Но ако всеки ден, всеки час ти чувствам, че си предназначен за мен с неумолима сладост. Ако всеки ден цвете се издига към устните ти, за да ме търси, ах, любов моя, ах, моя, в мен целият този огън се повтаря, в мен нищо не е угаснало, не е забравено, моята любов се подхранва от твоята любов, любими, и като докато си жив, тя ще бъде в ръцете ти, без да напуска моите.