Беше зноен летен ден, онзи 26 юли 2012 г. И докато другите се готвеха да се приберат вкъщи и да планират предстоящите си празници, този следобед една жена беше спряла да води битката си. Беше го направил, като се изкачи на последния етаж на сграда в Пескара, точно там, където бе избрал да издъхне.
Останалата част от историята е свидетелството на наемателя от втория етаж. Вижда нещо да пада отгоре. Той мисли, че е черна торба, една от онези торби за боклук, може би случайно изпусната. И вместо това е Фуани Марино, жената, която е избрала да умре.
Тя се беше изкачила на върха на тази сграда в Пескара, за да се сбогува със света. Без повече въпроси, задни мисли или размисли. Беше стигнала до перваза и се беше хвърлила в празнотата.
Събуди ме в полунощ
Само 12 метра деляха Фуани Марино от края. Твърде много, ако ги гледаме отдолу нагоре, твърде малко, ако се спускаме по тях в лудо и неконтролирано спускане. 12 метра и после асфалт. Черни, твърди и стоплени от лъчите на лятното слънце. Но това не беше нейното смъртно легло, защото Фуани не умря този ден.
Против всяко предсказание и закон, които познаваме, тя оцеля. Съдба или късмет, никой не знае. Това, което знаем обаче, е, че от 26 юли 2012 г. Фуани се опитва да разбере, да проучи този момент, да осмисли всички тези причини, които са я подтикнали да избере да умре. Той го прави всеки ден. Нейните белези, тези, отпечатани върху тялото и душата й, я карат да го направи.
Тя го направи, използвайки инструмента, с който е най-запознат: писането. Така той го разказа, проследявайки момента на опита за самоубийство и този преди това. Когато само 4 месеца след раждането на първата си и единствена дъщеря тя избира да умре. Беше го направила, защото беше тъжна, депресирана и сама. Беше го направил, защото сега тъмнината изпълваше дните му и всред цялата тази тъмнина вече нямаше място за слънцето.
Събуди ме в полунощ е неговата история. Разказ за смъртта и прераждането, за изгубените и намерени надежди. Много повече от книга, истинско интензивно пътешествие, което изследва поле, в което никой не смее да навлезе. Неразказаното, разказано от главния герой на тази история, а също и от режисьора Франческо Патиерно, който избра да трансформира книгата на Фуани Марино във филм.
Умираш, за да се преродиш
Със същото заглавие като на автобиографичния роман, режисьорът Франческо Патиерно е избрал да разчита на изкуството на киното, за да разкаже тази история.Не обикновен филм, а пътешествие, което отвежда зрителя в труден и мрачен терен. „И днес все още се чудя как мога да живея със себе си“, чуди се главният герой на филма.
Ако попитате Фуани Марино, който след месеци на операция, терапия и хоспитализация, избра да разкаже какво се е случило чрез писалката си. Той го направи със Събуди ме в полунощ, книга, която е разрез на изживян и неизживян живот, на изгубени и спечелени битки, на депресия и прераждане. Той го направи, като превъртя лентата назад, като започна от произхода на името си, което не е нищо друго освен съюза на тези на родителите му Фурио и Анита. Той направи това, като си припомни годините от детството си, прекарани в Неапол, и тези от университета в град Рим.
След това любов, брак, раждането на първата й дъщеря и това желание да сложи край на всичко. Тогава смъртта, която не го иска, която го отхвърля. И накрая принудителното, необходимо, болезнено прераждане.„Уникална история – както я описва режисьорът Франческо Патиерно – на човек, който разказва собствената си смърт“.