Кафка и пътуващата кукла
Чувствата на болка, страдание и отчаяние винаги трябва да се приветстват и да се изправят срещу тях, защото това е единственият начин да създадем плодородната почва за процъфтяване на надеждата.
И все пак намирането на правилния начин да се измъкнем от този коварен път, изграден от сълзи и въпроси без отговор, не винаги е лесно за нас. И не е особено за деца, които изпитват емоциите, които преминават през тях и ги нахлуват, без да могат да ги разберат напълно.
Следователно нашата задача е да ги научим, с емпатия и изключителна деликатност, на понятия като необвързаност и дистанциране. Да ги държиш за ръка и да ги придружаваш, за да открият един все още неразгадаем свят, точно както направи Кафка с Елси и нейната пътуваща кукла.
Кафка и пътуващата кукла от Жорди Сиера
Година преди смъртта си, по случай ежедневната си разходка в парка Щеглиц, писателят на Метаморфозите става главно действащо лице и същевременно създател на една прекрасна, наситена и трогателна история, предадена на днес благодарение на мемоарите на Дора Диамант, неговата партньорка.
Тя беше тази, която запази опита на Кафка и го разказа няколко години след смъртта му. Една история, тази, която позволи на испанския писател Жорди Сиера да напише невероятна книга. Текст, посветен на възрастни и деца, истинска приказка, която говори за любов, болка и непривързаност, но и за надежда.
В тази история, която носи името на Кафка и пътуващата кукла, Сиера проследява срещата между писателя и малката Елси, която се оказва изправена пред болката от загубата и откъсването за първи път. Оттук и идеята да се намери деликатен, сладък и истински начин да се обясни, че дори и при сбогом любовта остава завинаги, дори и в различни форми.
Елси, Бригида и сбогом
Увлечен в обичайната си разходка в парка, Франц Кафка беше поразен от плача на малко момиченце и беше толкова отчаян, че не можеше да бъде пренебрегнат. Приближавайки се до пейката, където седеше момиченцето, писателят я попита какво се е случило.
Момиченцето на име Елси плачеше, защото беше загубило куклата си, своята приятелка. Неговата Бриджит.
Впечатлен от отговора, Кафка почувства необходимостта да помогне на Елси да се справи със загубата на куклата си и да облекчи мъката си.Така че той направи това, което умееше най-добре: измисляше истории. „Вашата кукла не е изгубена“ – каза той – „Тя отиде на околосветско пътешествие“.
Кафка се представи на Елси като куклата пощальон, казвайки на момиченцето, че има писмо за нея, изпратено от Бригида, докато тя беше на околосветско пътешествие. Той щеше да й го достави на следващия ден, в същия парк.
Елси се поколеба, но на Бригида й липсваше толкова много, че тя избра да се върне на тази пейка на следващия ден, където Кафка й подаде писмото. Ролята на пощальона на куклата обаче не е завършена и седмици наред писателят продължава да носи кореспонденция на Елси от нейната кукла. Имаше и печати на посетените от нея градове, които не бяха нищо повече от спомени от минали пътувания на самия Кафка.
Болката на Елси скоро отстъпи място на любопитството да разбере какви невероятни приключения е имала Бриджит, но също и на облекчението да знае, че е щастлива.Така три седмици след първото писмо Кафка разбира, че е дошъл моментът да избере финала за тази история. Елси трябваше да се сбогува с Бриджит.
В последното писмо, което писателят като пощальон донесе на Елси, момиченцето научи неочаквана и красива новина. Бриджит беше срещнала любовта и бе избрала да се омъжи: тя никога нямаше да се върне.
Малката Елси прочете последното писмо с голяма емоция, но и със съзнанието, че нейната любима приятелка вече е щастлива, макар и далеч от нея.
Кафка беше успял, той беше научил малкото момиче, че непривързаността е част от живота и че дори хората, които обичаме, могат да се сбогуват. Дори ако любовта не може да бъде отменена, пътищата за пътуване понякога се разделят и кой знае, на един от тях ние също можем да срещнем специален пощальон, който да ни води.