Ние, жените, се раждаме цели
Казват, че тази отчаяна нужда да обичаме някого, която понякога се проявява като нещастие, а не като подарък, някак си се ражда от идеята за романтична любов, която се оформи в съзнанието ни, когато бяхме малки момичета . За всичко са виновни анимационните филми на Дисни, казват те, и приказките, които ни разказаха. От онези очарователни принцове, които трябваше да ни спасят и чакахме напразно.
И все пак преди замъци, дракони и принцеси имаше плод, който обясняваше любовта. Беше ябълка, не една от отровените, забележете, а такава, която обясняваше истинското значение на това чувство, което движи света.Платон, гръцкият философ и писател, който говори за това, който, за да даде смисъл на всичко в своя Симпозиум, разказва това, което за нас се е превърнало в абсолютна истина.
Може би Платон вече е разбрал, че болката на сърцето, която се проявяваше силно след неуспешни връзки, знаеше как да бъде непоносима. И за него имаше само един изход да заглуши страданието, този да намери своята сродна душа, другата половина на ябълката.
Да, защото според философа мъжът и жената преди много време не са били нищо друго освен едно. Красива, съвършена и неделима. И все пак Зевс, завиждащ на цялото това великолепие, избра да раздели това създание на две, като по този начин обрече двете половини да се търсят и преследват една друга, да се скитат отчаяно в света, за да се съберат отново и така отново да намерят съвършенството.
Само срещата с другата половина на ябълката следователно може да заглуши отчаянието на сърцето и душата. То може да възстанови чувството за удовлетворение и съвършенство, което всички човешки същества търсят и което могат да получат само чрез повторно събиране помежду си.
Значи и ние го направихме, безмилостно и без да се предаваме. Прекарахме години в търсене на тази сродна душа, която може да запълни липсата, да запълни празнините и да завърши същността. Правехме го безмилостно, винаги вярвайки в това, дори когато вече нямахме причина да го правим, дори любовта да приемаше формата на пристрастяване.
Отчаяно се вкопчихме в надеждата, че тази обединена ябълка ще разреши най-големия от всички пъзели. Защото, за да обясним горящия огън и страстта, туптящото сърце и буцата, която продължава и продължава повече от удар в стомаха, трябваше да повярваме в нещо, което е по-голямо от нас и цялото ни съществуване. И го направихме.
Романтично, внушаващо и завладяващо. Митологичен. Да, защото сродните души са мит и колкото и красиво да е, колкото и да ни помага да обясним това, което изглежда необяснимо, то не е реално. Защото истината е, че се раждаме цели.
Ние не сме част от тялото на мъжа, нито сме негова половина. Ние се раждаме уникални, завършени и непокътнати. Имаме тяло, глава, сърце и душа. И да, ние също имаме пропуски за запълване и недостатъци, но точно те ни правят хора, несъвършени. И никога няма да има друг човек, способен да ни даде стойност, защото това ни принадлежи по природа. И само чрез придобиването на това съзнание можем да спрем да търсим в другите това, което вече имаме.
Защото другата половина на ябълката не съществува, защото ние сме двете половини, обединени и неразделни. А любовта не е нищо друго освен срещата на две цели, завършени и несъвършени ябълки.