За да кажеш нещата на някого, е нужна смелост, но и правилен такт. Правилно е да живеем, като практикуваме искреност, за по-добро или за по-лошо, но винаги трябва да се поставяме в обувките на онези пред себе си, мислейки дали по някакъв начин можем да им навредим.
Да кажем това, което човек мисли без коса на езика и със студ, ни прави безчувствени и подли хора. Има начини и начини да изразявате нечие мнение и гледна точка, с уважителен начин, без да наранявате никого . Замразяването на човешките отношения не ни прави по-добри хора.
Винаги трябва да обръщаме внимание на емоциите на другите, за да направим света, в който живеем, на по-добро място, за всички, но и да живеем с другите по мирен начин.
Добре е да бъдем честни, искреността е основата за създаване на отношения на доверие, но това трябва да стане без да се разрушава или злоупотребява с властта, ако бъде поставена на по-висок йерархичен мащаб. Това, че сме ръководител или учител, не означава, че трябва да приспиваме служителите или студентите си за работа или задача, която не е отлична.
Който казва истината и нещата в лицето, избира да има открит диалог, но трябва да има предвид, че другият може да върви срещу него по всякакъв начин. Да кажем истината и всичко, което ни идва в главата ни прави уязвими. Трябва да се помни, че думите са контурите, но умът на онези, които ги възприемат, усложнява ситуациите.
Това не означава, че трябва да сме лъжци, напротив, трябва да се научим да бъдем честни. Честността не трябва да се бърка със студенина и дребнавост, но е ценност да се култивираме. Казването на това, което мислите, никога не бива да е липса на уважение или дори начин да отмените човека, пред когото сте изправени.
Всеки тип комуникация, всеки обмен на мнения, от най-тривиалното до най-сложното, трябва да бъдат конструктивни. Защо да го унищожаваме? Защо боли безплатно? Винаги помислете за последствията и ако има алтернативен начин да изложите своето мислене. Ще бъде добре за вас и за хората около вас.