Никога не е лесно да намерим нечие място в света и това чувство за принадлежност, което ни кара да разберем, че е време да се вкореним .
Понякога се случва да търсите това „местоположение“, непрекъснато, дори за цял живот, като имате чувството, че никога не го намерите. Истината е, че това място съществува, но няма географски координати: то се намира в нас и никъде другаде.
Има хора, които могат да се чувстват у дома си навсякъде и с когото и да било, които чувстват, че принадлежат към нещо, което е изпълнило живота им със спокойствие и радост. Тогава има други, които мълчаливо, а понякога и болезнено се движат по света, търсейки себе си с резултати, които не винаги са задоволителни. Истината е, че се обръщаме в търсене на нещо, което няма да намерим в никое кътче на планетата, освен в сърцето си. Често болката от това изтощително изследване ни пречи да признаем, че сме наш дом.
Проблемът произтича от факта, че сме свикнали да живеем в илюзията, че има място, където можем да се чувстваме защитени и обичани, пространство, в което да напуснем и пазим сърцето: там вярваме, че намираме всичко необходимо.
Търсим начин винаги да се чувстваме приютени, посрещнати в топла прегръдка, когато нещата изглежда не вървят, когато животът не ни се усмихва и се чувстваме изгубени. Но ако продължим да търсим това място в света, без да гледаме навътре, рискът е да не го намерим никога.
Нашата Обещана земя съществува, ние трябва да я намерим вътре в сърцето, в душата. Можем да се преместим в къща, да работим, да се преместим в другата страна на планетата и след това да се върнем там, където сме израснали, да срещнем нови хора и да се сбогуваме с другите, но ако не се научим да се чувстваме добре сами, всичко това ще бъде безполезно.
Трябва да светим, за нашия „вътрешен дом“, за живота, който ни принадлежи, за себе си и за времето, което сме оставили, където и да се намираме. В света има място за всички и то се намира точно в нас.