Аз съм любовница на женен мъж
В речниците терминът любовник идентифицира жена, която има сексуална и романтична връзка с мъж, женен за друга жена. Дефиницията се променя, от текст към текст, с някои повече думи и някои по-малко. Но концепцията, разбира се, остава същата.
Това, което не е институционално казано обаче, се отнася до разбираемите, автентични и противоречиви чувства, които изпитва всяка жена, избрала да бъде любовницата. Защото е ясно, че за другите ние сме само разрушители на семейства, онези, които се намесват неморално в живота на другите.Представете си дали имаме право да говорим за чувства или любов.
И все пак точно те ни движат към човек и към всички онези ситуации, които ни пречат да живеем една връзка по най-традиционния начин. Казват, че обичаме прегрешенията и затова се местим, но ви уверявам, че не е така. Не защото всички тези неща, които изглеждат очевидни и тривиални, като разходка в парка ръка за ръка, закуска в бара в града и целувка за лека нощ всяка вечер ми липсват като въздух. И за разлика от тези, които имат всички тези неща, но не ги ценят от скука, аз ги желая повече от всичко на света.
И някой може да ми каже, че е моят избор да бъда с мъж, женен за друга. И да, така е. Това е избор, който правя всеки ден, откакто го срещнах, и избрах да следвам сърцето си. Защото именно той движи света и хората. Той е този, който ме движи.
И наистина не мога да стоя далеч от него, дори когато си казвам, че може би това би бил правилният избор.Но точно за кого? Наистина ли отказът от любов и чувства е решение, което може да ме направи щастлив? Защото въпреки че има хиляди причини да спра тази история, има една, която сама по себе си е достатъчна, за да ме убеди да не го правя, и това е любовта.
И е безсмислено да търсим логика или рационалност във всичко това, защото ако любовта беше нещо рационално, тогава щях да мога да кажа достатъчно. Бих го направила за себе си и за тези трохи, които вече не ми стигат. Бих го направила, защото въпреки факта, че той избира винаги да се връща при мен дори след години, той гарантира и осигурява на другия цялото си време, докато на мен ми остават остатъците от него. Бих го направил, защото единствените обещания, които си даваме, са да сме там един за друг, да не говорим за пространствено-времеви препратки, от които се нуждая.
И все пак всичко това все още не е достатъчно, за да ме държи далеч от него. Защото аз не мога без него, както той не може без мен. Това е странен, объркан и интензивен начин да изпитате любовта като двойка, дори ако никога не сме били заедно.
И все пак точно този несъвършен начин ме кара да се чувствам жив, който ми дава сигурността за нещо, макар и нестабилно и в непрекъсната загуба на баланс. Но има и само това е достатъчно.